1. Здравей, Ивана! Изпълнени сме с радост, че прие нашата покана, тъй като миналата седмица заедно с твоя театрален клас постигнахте невероятно постижение в Москва. Разкажи ни малко повече за отличието, което получихте на Международния студентски фестивал в Русия.
– Здравейте! Благодаря Ви за поканата.
Наградата, която спечелихме, е ГРАН ПРИ за най-добър спектакъл. Това е всъщност голямата награда на журито. Беше голяма изненада и гордост, когато разбрахме, че тази награда не е връчвана на чуждестранно представление от 15 години.
2. Какво означава тази награда за теб самата?
– Това е първото подобно отличие, което получавам. Значи много. Най-вече, защото е посветено на професор Снежина Танковска, която за съжаление вече не е сред нас.
3. От колко време се занимаваш с актьорско майсторство?
– Скоро ще станат 9 години. Само като си го помисля, ме побиват тръпки. Понякога се чувствам сякаш съм започнала вчера и именно това е най-хубавото на тази професия – учиш се да започваш отначало, с чистото съзнание на дете. Записах се в школа, когато бях в 8-ми клас, и оттогава мечтая само за това.
4. Как би описала спектакъла „Бесове“? Защо според теб хората трябва да го гледат?
– “Бесове” е истинско предизвикателство, пред което се изправям със страхопочитание. Обожавам текста, режисурата и постановката. Построено е като една машина, която зависи изцяло от енергията, която всеки един от нас влага. Всеки път излизам на сцената с притаен дъх и готова на всичко, защото всичко е възможно.
“Бесове” е нашето последно сбогом, нашият вик срещу всичко, което искаме да променим, нашата позиция. Освен това чрез “Бесове” имаме шанса да сме посланици и проводници на последната сценична мечта на нашия професор – Снежина Танковска.
5. Ще можем ли да гледаме скоро „Бесове“ на родна земя? Кога и къде?
– Да. На 14-ти (вторник) и 18-ти (събота) декември, в НАТФИЗ, сцена 47, от 19:30 часа. Заповядайте! 
6. Ако трябваше да сравниш себе си с герой от пиеса, на кого щеше да се оприличиш?
– Именно това е майсторството на Достоевски и Камю – те пишат персонажите си истински, дълбаейки дълбоко в човешката природа и душа. Мога да намеря частица от себе си във всеки един от героите на “Бесове”. Разбира се, най-привързана съм към моя персонаж – Лиза Дроздова. Лиза е най-голямото ми изпитание. Изисква неща, които аз нямам или имам, но в много по-малък процент, в природата си. Когато влизам в нейните обувки, усещам огромната ѝ мощ и едновременно с това страшната ѝ тъга, парадоксите в характера ѝ, намеренията ѝ, които остават недовършени или захвърлени.
7. Какво ти дава актьорското майсторство в професионален, и личен план? А какво ти отнема?
– Колкото и да мисля върху този въпрос, отговорът ми винаги се върти около едно – дава ми живот. Това е моят смисъл и моята кауза. Не позволявам да ми отнеме нищо, всичко давам доброволно.
8. Целта на GRIT е да мотивира читателите си. Откъде черпиш ти вдъхновение и мотивация?
– Опитвам да се вдъхновявам от всичко, което ме заобикаля. За мен “вдъхновението” не е нещо, което идва и си отива. То е вътре, във всеки един от нас, просто трябва неистово да бъде търсено и искано. Безспорно музиката е най-бързото ми средство за мотивация. Имам си плейлист за всичко, включително и за представленията.
