Ана-Мария Герасимова: “Изкуството ще спаси света, ако светът спаси изкуството.”

Тази седмица се потапяме в света на поезията, защото на гости ни е авторката на стихосбирката „Пияните мисли на една трезва глава“ – Ана-Мария Герасимова.

Ще си поговорим за “истински значимите неща” и любовта към българската природа, който събужда стремежа у Ана-Мария да покори “всеки един връх на българската земя”.

Този петък е време за изкуство и красиви думи! Присъединете се към нас!

1. Здравей, Ана- Мария! Искаме да ти благодарим, че се съгласи да споделиш с нас част от своята философия за живота. Ще ни разкажеш ли малко повече за себе си?
– Здравейте! Аз ви благодаря за възможността да си поговорим за истински значимите неща. 🙂
Казвам се Ана-Мария и преди няколко седмици навърших 23 години. Студент съм по право 5 курс в Софийския университет, а в свободното си време съм писател, музикант, планинар и най-вече мечтател.
Обожавам до̀сега с природата и няма да се спра, докато не покоря всеки един връх на българската земя.

2. Кога усети за първи път, че си влюбена в литературата и това да пишеш поезия?
– Започнах да пиша в ученическите си години, но ако трябва да бъда честна, най-голямото си вдъхновение получих, когато за първи път стъпих във водите на Созопол. Не знам защо, но почувствах града толкова мой, толкова различен, непринуден и романтичен с всичките висящи смокини по дърветата, залезите и старинната архитектура. Тогава за първи път писах с цялото си сърце.

3. През 2018 г. издаваш първата си стихосбирка „Пияните мисли на една трезва глава“, която няколко години по-късно преиздаваш отново. Как би описала дебютната си стихосбирка?
– Сега ако се върна назад във времето, може би не бих бързала толкова и щях да променя почти всичко в нея. Но все пак тя намери своя път към душите на всички читатели и продължава да се търси непрестанно и до днес. Тя олицетворява един период, през който всички трябва да преминем- периодът на порастването.

4. Смяташ ли, че човек просто се ражда с таланта да може да пише и да съчинява увлекателни и докосващи сърцето истории, или можеш да се научиш с времето на това умение?
– Много пъти съм казвала, че изкуството ще спаси света, ако светът спаси изкуството. То не е просто хоби или занимание, а начин на живот- бягство от сивото ежедневие и дом, в който винаги можеш да се завърнеш когато имаш тежък ден. Чрез изкуството се учим да излизаме от рамката и да не бъдем поредната тухла в стената. И мисля, че вратите на творчеството винаги са открехнати за всеки, който се престраши.

5. От малка свириш на пиано. Какво според теб може да ни каже поезията, което мелодията не може?

🔒 Останалите въпроси са заключени 🔒

Остналите въпроси от нашето интервю са заключени! Моля въведете вашия e-mail адрес, за да ги отключите.

Loading...
Поезията намира своя път към душите на хората по-лесно, защото силата на думите е жестока, но и справедлива. Когато четеш едно стихотворение, много лесно можеш да се намериш в него и да осъзнаеш всички…да го наречем уроци, през които си преминал.

6. Личи си, че обичаш планините, морето и България. Те ли са твоето вдъхновение?
– Природата е вдъхновение, безспорно, но истинският ми порив да пиша, е защото искам да разказвам историите на хората, истории, които си заслужават да бъдат чути. В момента подготвям следващата си книга, която няма да бъде с поезия, и е насочена към героите на вчерашния ден. И не, не говоря за националните ни герои, а за тези, за които хората дори не са и чували, но тяхната помощ, кураж и успехи правят този сбъркан свят малко по-добър.

7. С кой от стихове ти в „Без граници, маски и други затвори“ се гордееш най-много? Има ли личен момент в историята му?
– В поезията всичко е лично. И все пак мога да кажа, че обичам тази книга, защото в нея увековечих моите праотци чрез стихове, снимки и спомени.

8. Как звучи въпросът, който винаги си искал да ти зададат, но никой не го е правил досега?
– Искаш ли да те спонсорирам да обиколиш целия свят за няколко години?

9. Споделяш ли максимата, че когато сме добри към околните, сме щастливи?
– Абсолютно. Но споделям и максимата, че няма ненаказано добро. Всичко е абстрактно и относително и все пак- няма как да успееш в този живот без сърцето ти да е чисто.

10. Целта на GRIT е да мотивира читателите си. Сподели ни стих, цитат и спомен, който винаги те мотивира да продължаваш напред.
– Не мога само един, но оставям за спомен няколко от любимата ми авторка Блага Димитрова:
“Диря остава, когато се върви по неотъпкано.”
“Самото отбиване от пътеката е вече характер.”
“Щом си получила този подарък да видиш света, трябва да си готова за всякаква загуба.”